четвъртък, 10 декември 2015 г.

"СПОРТНО" ЗРЕНИЕ


  ‪#‎Моитеконтактнилещи‬   



Използвайте този линк, за да прочетете статията в оригинал: 



     

     Kristine Dalton is an Assistant Professor at the University of Waterloo School of Optometry & Vision Science. She created the Vision & Motor Performance Lab in 2013 and the Sports Vision Clinic in 2014.




     На пръв поглед "спортно зрение" звучи просто - "корекция на зрението при атлети". На практика обаче, не винаги е толкова лесно. 

Кои са атлетите?
Какви са техните зрителни нужди?
Наистина ли са различни от останалите ни пациенти/клиенти?
Може ли зрението им да бъде "тренирано"?

Това са добри въпроси и някои отговори са лесни, а други - не толкова.



Нашите атлети
     

Първо - кои са нашите атлети? Професионални спортисти, олимпийци, млади хокеисти, колежански или университетски отбори? Да - в някои случаи пациенти от всички тези групи посещават кабинетите ни.
       
      Но има и други - спортните уикенд герои, младите хора, тичащият за здраве, който минава покрай дома ви всяка сутрин, приятелите ви от отбора, с които играете футбол за развлечение. Всички тези хора са също част от нашите атлети, но ние никога няма да го разберем ако не отделим малко от времето си, за да попитаме пациентите/клиентите си дали спортуват.



Грижа за зрението при атлетите
    

 Какви са зрителните нужди на атлетите? Това отчасти зависи от спортовете, които са избрали, но също така от нивото, на което практикуват и мотивацията им да стават по-добри. 
     
    Най-малко 80% от информацията, която атлетите използват докато спортуват е визуална. Според проучване, проведено през 2007 година сред професионални атлети на Олимпийско ниво, 87% от тях са убедени, че зрението е важно за представянето и резултатите в техните спортове¹.

   Но... въпреки осъзнатата роля на зрението за постигане на добри спортни резултати, приблизително 50% от атлетите са просрочили периода за явяване на очен преглед, а около 25% никога не са си правили очен преглед²¯. Може би основна причина за това атлетите да не прибягват към средства за грижа за зрението е схващането, че щом успяват да се справят, това означава, че зрението им е добро. Като цяло атлетите не осъзнават, че рутинната грижа за очите може да подобри "доброто" им зрение, което от своя страна да доведе до подобряване на резултатите им. Както в много други сфери и тук е нужно пациентите да бъдат информирани, а това послание да бъде разпространено "високо и ясно".



Различни ли са атлетите?

      Наистина ли зрителните нужди на атлетите са различни?
    Ние мислим, че е така, но доказателствата в тази посока са все още оскъдни. В настоящия момент най-добрият отговор на този въпрос е "Да". Смятаме, че зрителните нужди на атлетите (и на спортуващите хора като цяло) са различни от тези на неспортуващите - поне нуждите, характерни за техния конкретен спорт (динамична зрителна острота), които не се измерват при клиничните тестове, когато се оценява статичната зрителна острота-

     Изследвания в миналото опитват да разширят разбирането на темата, но при много от тях се наблюдават недостатъци, най-значимите от които се дължат на факта, че инструментите и използваните методи са различни за всяко отделно проучване-.
Днес все още няма стандартизирани методи за оценка на функциите на зрението, свързани със спорта. Освен това тези проучвания не успяват да бъдат конкретни, защото им липсват точни дефиниции за "атлет", "неатлет" и "елитен атлет", което означава, че те не измерват резултати при еднакви по състав групи.

       Понеже проблемът с различните по състав целеви групи на проучванията е сложен за разрешаване, екипи от Северна Америка дават начало на дълъг процес по развитието и валидирането на тестове за спортно зрение като чартове за динамична зрителна острота, програми за оценяване на способността за проследяване едновременно на множество обекти и протоколи за измерване на времето за реакция на зрителната моторика. Много работа трябва да бъде свършена в тази област, но за първи път проучвания за спортното зрение правят крачки напред, базирайки се на науката и резултатите изглеждат обещаващи.



Въпросът за трениране на зрението
     
Ние смятаме, че зрението на атлетите може да бъде тренирано или моделирано по определен начин и така да се повлияе на резултатите, но все още не сме съвсем сигурни как. За да започнат да отговарят на този въпрос, хората, които се занимават с проучванията първо трябва да дефинират понятието "зрение": дали се отнася към процесите на възприемане като да виждаш в детайли (зрителна острота) или към това как използваме зрителните възприятия в реалния свят (кога и къде гледаме човекът, който хвърля топката, за да решим точно кога да замахнем). Ако погледнем назад ще открием, че литературата за спортно зрение и клиничните практики все още не разграничават ясно тези два типа зрение.

      Отдавайки дължимото на повишаването на възприятитието и как може да бъде постигнато, проучванията показват, че е възможно да бъдат подобрени функции като статичната зрителната острота, но "тренировките" често отнемат хиляди часове, а ефектът може да не е клинично значим. Подобряването на възможностите за използване на зрението, обаче, попада в сферата на проучването за подобряване на зрителната моторика. "Тренирането" на зрителната моторика изглежда възможно и сякаш ще отнеме по-малко време за постигане на резултати⁸⁻¹², но тези резултати са трудни за измерване, защото подобрението на спортните резултати е трудно да бъде количествено измерено.


 

Как да започнем?

      Въпреки противоречията в литературата, където са публикувани резултати от проучванията и липсата до този момент на стандартизирани чартове за измерване, има няколко прости неща, които можем да въведем в практиката, за да започнем да предоставяме услуга, свързана със "спортното зрение".

  1.        Като част от попълване на историята на пациента/клиента, просто попитайте "Практикувате ли някакви спортове?"! Отделете няколко минути за допълващи въпроси. Тези няколко допълнителни минути могат да ви помогнат да се позиционирате като специалист, който взима под сериозно внимание спортното зрение. По този начин е възможно да идентифицирате редица неудовлетворени нужди и неизползвани пазарни възможности, които просто очакват да бъдат осъществени¹³¹.
  2.        Ако не сте запознати с определен спорт, помолете пациента/клиента да ви разкаже повече за него. Атлетите обичат да говорят за това, с което се занимават!
  3.      Предпишете подходящи очила или контактни лещи, които да бъдат използвани само при спортуване, така че да се превърнат в част от спортната екипировка на атлета.  
  4.             Бъдете проактивни в обучаването относно превенцията на контузии. 90% от всички очни наранявания, свързани със спорт е можело да бъдат избегнати¹
  5.              Изследвайте слъзния филм и очната повърхност като се съобразявате с факторите на средата, в която атлетът се състезава  като температура, излагане на вятър, наличие или отсъствие на водна среда. По този начин можете да работите в посока превенция на състояния като хронично сухо око, излагане на ултравиолетово лъчение или инфекции, вследствие на носене на контактни лещи.
  6.           Ако атлетът е претърпял контузия на око или на главата по време на спорт, направете по-обстоен преглед и измерете зрителното поле, за да се уверите, че окото е здраво.

(Външна бележка: Ето линкове към литература по темата:





http://contactlensupdate.com/2015/06/17/research-brief-assessing-the-visual-needs-of-patients-who-are-serious-about-sports/ - инструмент за лесно групиране на зрителните нужди при различни спортове.

http://contactlensupdate.com/2015/06/17/visual-characteristics-of-varsity-athletes/ - проучванe проведено в University of Waterloo




Като заключение - обмислете предлагането на трениране на зрението в практиката си.   Започнете просто с една или две части от оборудването  или с един или два спорта и надграждайте във времето.

Ето няколко примера с достъпни инструменти: 

·         Sports Vision TrainerTM, Australia (http://www.sportsvision.com.au/home/)
·         FitLight TrainerTM, Canada (http://www.fitlighttraining.com)
·         D2TM Vision Training System, Dynavision, United States of America (https://dynavisioninternational.com)
·         Batak Pro, United Kingdom (http://www.batak.com)
·         tWall, Germany
·         Bassin Anticipation Timer, Lafayette Instrument Company, USA (http://www.lafayettelifesciences.com)
·         NeuroTracker, CogniSens Athletics Incorporated, Canada (http://neurotracker.net)
·         Nike SPARQ Sensory Station, Nike, USA

В определен момент спортното зрение може да се превърне в плодотворна и приятна част от клиничната практика. С малко усилие и доза късмет без съмнение ще постигнете успех. В това е красотата на спорта - всичко е възможно.

Ако тази статия е интересна за Вас, тук можете да намерите още информация относно използването на контактни лещи при спортуване:
https://kontaktnileshti.blogspot.bg/2015/10/gavin-rebello.html
https://kontaktnileshti.blogspot.bg/2015/10/blog-post_31.html


РЕФЕРЕНЦИИ:

1.       Falcetti C, Esterow G. The Vision Care InstituteTM, LLC Helps 2008 U.S. Olympic Hopefuls and Athletes See Gold Through its New AchieveVisionTM Program: New State-Of-The-Art Vision Program to Optimize Vision of U.S. Athletes. In press release – Jacksonville, FL: The Vision Care InstituteTM, LLC, a Johnson + Johnson company, 2007.
2.       Dalton K, Willms A, Cinelli M, et al. Visual characteristics of varsity athletes. Optom Vis Sci 2014;91: E-abstract 145134.
3.       Dalton K, Hutchings N. Visual characteristics of precision air pistol and air rifle shooters. Optom Vis Sci2014;91: E-abstract 145135.
4.       Beckerman SA, Hitzeman S. The ocular and visual characteristics of an athletic population. Optometry2001;72: 498-509.
5.       Hitzeman SA, Beckerman SA. What the literature says about sports vision. Optom Clin 1993;3: 145-69.
6.       Stine CD, Arterburn MR, Stern NS. Vision and sports: a review of the literature. J Am Optom Assoc1982;53: 627-33.
7.       Ciuffreda KJ, Wang B. Vision training and sports. In: Hung GK, JMP, ed. Biomedical engineering principles in sports. New York: Kluwer Academic, 2004: 407-33.
8.       Vickers JN, Livingston LF, Umeris-Bohnert S, et al. Decision training: the effects of complex instruction, variable practice and reduced delayed feedback on the acquisition and transfer of a motor skill. J Sports Sci 1999;17: 357-67.
9.       Vine SJ, Wilson MR. Quiet eye training: Effects on learning and performance under pressure. Journal of Applied Sport Psychology 2010;22: 361-76.
10.    Vine SJ, Moore LJ, Wilson MR. Quiet eye training: The acquisition, refinement and resilient performance of targeting skills. European Journal of Sport Science 2012: 1-8.
11.    Vine SJ, Moore LJ, Wilson MR. Quiet eye training facilitates competitive putting performance in elite golfers. Front Psychol 2011;2: 8.
12.    Vine SJ, Wilson MR. The influence of quiet eye training and pressure on attention and visuo-motor control. Acta Psychol (Amst);136: 340-6.
13.    Erickson GB. Sports Vision: Vision care for the enhancement of sports performance. St. Louis: Butterworth-Heinemann Elsevier; 2007.
14.    Kirschen D, Laby D. The role of sports vision in eye care today. Eye Contact Lens 2011;37: 127-30.
15.    Rodriguez J, Lavina A, Agarwal A. Prevention and treatment of common eye injuries in sports. Am Fam Physician 2003;67: 1481-8.

     



събота, 5 декември 2015 г.

ПРЕДИМСТВА НА СИЛИКОН-ХИДРОГЕЛНИТЕ ЛЕЩИ - КЛИНИЧНО ПРОУЧВАНЕ

     Влияние на предишни режими на удължено(EW) и дневно(DW) носене на контактни лещи върху показанията и симптомите при носене на контактни лещи с висок DK (кислородна пропускливост) от материал Lotrafilcon A (Air Optix Night and Day).
     
Клинично проучване, публикувано от US National Lybrary of Medicine / National Institutes of Health през Юни 2005 от Chalmers RL*, Dillehay S, Long B, Barr JT, Bergenske P, Donshik P, Secor G, Yoakum J.



Резюме:


ЦЕЛ:

     Това проучване цели да измери влиянието на предишните режими на носене на контактни лещи върху свързани с контактните лещи показания и симптоми при хора, използващи лещи от материал Lotrafilcon А (Air Optix Night and Day).


МЕТОДИ: 

     Съставен е списък със 140 пациенти, адаптирани с контактни лещи с нисък DK коефициент за дневно носене (DW) (без преспиване) и 140 пациенти, адаптирани с контактни лещи с нисък DK за удължено носене (EW) (с преспиване до 6 денонощия) (вижте: http://kontaktnileshti.blogspot.bg/2015/10/blog-post_29.html ). Те са изледвани и наблюдавани в продължение на една година (времето на цялото проучване е 3 години).
     На всички са предоставени контактни лещи от материал Lotrafilcon A, които те носят в режим до 30 денонощия постоянно носене (CW) (вижте: http://kontaktnileshti.blogspot.bg/2015/10/blog-post_29.html) с едномесечен период на подмяна.
     Контролни прегледи и проследяване са провеждани след 1-вата седмица, 1-вия месец, 6-тия месец и 12-тия месец.


РЕЗУЛТАТИ:

     Базовите данни при пациентите, които са носили лещи с нисък DK в режим на удължено носене (EW) показват значително по-висока степен на оцветяване на конюнктивата и епителни микроцисти (p<0.05) и по-ниска степен на симптоми на сухота на очната повърхност в края на деня, в сравнение с пациентите, носили контактни лещи с нисък DK в дневен режим (DW). Не се наблюдават значителни разлики в други показатели в базовите данни при тези две групи пациенти.

   След използване на контактни лещи от материал Lotrafilcon A, клиничните показатели за лимбално и конюнктивално зачервяване, както и за неоваскуларизация, са значително по-добри и при двете групи пациенти при контролния преглед след първата седмица.
     
     Независимо от предишните режими на носене на лещите, симптомите на сухота (по време и в края на деня) и фотофобия са значително по-слаби след една седмица с лещи от Lotrafilcon A. След 1 седмица честотата и силата на симптомите на сухота пред деня намаляват значително при пациентите, които преди това са носили лещи с нисък DK в режим на дневно носене (DW) и удължено носене (EW). Също така след първата седмица се наблюдава намаление на силата на симптомите на сухота през деня при пациентите от групата, която преди това е носила лещи с нисък DK в дневен режим (DW). Отчасти това е в резултат от по-високата честота и сила на посочените симптоми при тези пациенти в базовите данни. По време на контролния преглед след 1-вия месец, е докладвано значително намаляване на зачервявания на очите.


ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

Носенето на силикон-хидрогелни контактни лещи с висок DK е довело до редуциране на очните зачервявания, неоваскуларизацията и симптомите на сухота сред пациентите, участвали в това клинично проучване, въпреки техния предишен режим на носене на лещи с нисък DK. Подобренията в показателите са останали постоянни през 12-те месеца на проучването.







сряда, 2 декември 2015 г.

ГЛУПАВИ ВЪПРОСИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Автор: Gary Gerber OD


Dr. Gerber е президент на Power Practice - компания, която предлага доказани и всеобхватни системи за изграждане на конкурентна и печеливша практика. Можете да се свържете с него на www.PowerPractice.com и да го следвате в Twitter@PowerYourDream.

Статията е публикувана в Contact Lens Spectrum vol 30, Issue: September 2015, page 42. Можете да я прочетете в оригинал тук:


     Скоро прибирах мой близък от хирургичен център след лека елективна хирургична процедура. Съпроводиха ме до реанимацията и понеже пациентът още се възстановяваше от анестезията, медицинската сестра ме попита: "Ако Ви обясня инструкциите за постоперативното възстановяване, бихте ли могли да ги предадете на пациента, след като се приберете вкъщи?" Аз казах: "Разбира се."
     Тогава ми връчиха копие на копие на копието на нещо, чиито оригинал сигурно беше написан на пишеща машина "Smith Corona" (за по-младите - проверете в Google). Сестрата добави: "Страница първа съдържа всички забрани в постоперативната диета за първите 5 дни. На втората страница са споменати разрешените нива на физическа активност. На последната страница са всички медицински инструкции. Имате ли въпроси?" Набързо сканирах с поглед информацията, която изглеждаше ясна и конкретна и отговорих: "Нямам въпроси. Изглежда ясно."
     Когато се прибрах и я прочетох в детайли, въпросите се появиха. Дали можех да замествам определени храни с други? По каква причина някои от храните бяха отбелязани като "леки храни"? Не исках да звъня в офиса, за да не бъда сметнат за глупав, особено след като вече бях казал :"Очевидно е." Реших, че може би не е чак толкова важно и включих "леките" храни.

 

Хора, които за първи път носят контактни лещи

     Тази случка насочи мислите ми към практиката, която управлявам и по-специално към изследване на проблемите, с които се сблъсква клиентът/пациентът, който за първи път използва контактни лещи. Представям Ви пет точки, върху които си заслужава да помислим;

1. Представянето има значение. Живеем в 2015 г. Копия на копията са неприемливи. А за някои практики дори хартиените носители вече изглеждат като анахронизъм.

2. Персонализирана информация: без значение дали давате инструкции относно разтворите за почистване и поддръжка, режимът на носене и подмяна или кога да е следващата ви среща за преглед, подходът, който би трябвало да възприемете е "лично отношение" към клиента. 
     Ако от някъде той може да получи точно същия лист с информация, същия e-mail или бива насочен към един и същ уеб сайт за информация (дори ако е много професионален и съдържа клинично проверена и актуална информация, тогава личното отношение е това, което прави практиката Ви различна.

3. Мотивирайте персонала си да направи допълнително усилие. Какво е "лично отношение"? Дайте следната задача на служителите си: нека направят нещо повече от това просто да попитат: "Имате ли въпроси?". Вместо това да преминат през всички важни точки: "Имате ли въпроси относно това как да се грижите за контактните лещи?", "Разбирате ли защо не трябва да промивате лещите си с вода?" (Вижте http://kontaktnileshti.blogspot.bg/2015/10/blog-post_31.html ) и т.н.
     
Това помага да бъде избегната обичайната липса на лично отношение, когато обяснявате информацията чрез предварително принтиран информационен материал и окуражава пациента да задава въпроси.
     Също така си заслужава да обмислите материалите, които предоставяте на клиента да съдържат персонална информация като неговото име, видът, параметрите и диоптричните сили на неговите лещи, инструкции за грижа за лещите и допълнителна информация. Въпреки, че това също ще е напечатано върху хартиен плик например, който ще съдържа материалите, показва, че сте отделили време и внимание, за да го създадете лично за този клиент.

4. Предоставяйте отговори, без да чакате въпроси! Не оставяйте пациентите да предполагат, както в случая със следоперативната диета на моя близък. Ако не им кажете, че разтворът за почистване и дезинфекция А е различен от разтвора Б, то те ще ги заменят и заместват, както аз направих с "леките " храни. (Все пак се обадих, за да попитам доктора дали е приемливо.)

5. Всеки въпрос е важен. Никога не подхождайте с ирония и не се отнасяйте снизходително (директно или индиректно) към пациенти, които питат, независимо колко "глупави" считате, че са въпросите им. Дори пациентът да попита: "Има ли значение какъв цвят ще е контейнерът, е който съхранявам лещите?"
     Като очен специалист не мога да се сетя дори за една причина цветът на контейнера да е чак толкова важен. Но за микробиолог, който проучва растежа на организми, живеещи в дълбините на океана и светещи в мрака, това може да бъде съвсем логичен въпрос.

‪#‎Моитеконтактнилещи‬