На повърхността:
Christopher W. Lievens, OD, MS,
FAAO
The Eye center professor
optometry at the Southern College of Optometry, Memphis, TN
Липидните депозити могат да доведат до
намаляване на комфорта и влошаване на зрението при носене на контактни лещи.
Това може да доведе до незадоволителен резултат, когато се стремим да
удовлетворим високите изисквания на пациентите. Важно е да знаем, че материалите,
от които се изработват контактните лещи са различни един от друг.
Повърхностните обработки също са различни и така някои контактни лещи имат
по-ефективна резистентност към депозити, отколкото други.
За много от хората, които носят меки контактни лещи липидните и протеиновите
депозити са сериозен фактор по отношение на комфорта и поведението на лещата ¹¯⁴. Степента, в която различните лещи привличат депозити,
включва много фактори, включително материалът, от който са изработени ³.
Хидрогелните контактни лещи привличат най-вече протеинови депозити, докато
силикон-хидрогелните – предимно липиди ²˒⁵. Липидните депозити могат да намалят овлажняемостта на контактните лещи и
това може да усили усещането за сухота в окото ⁶˒⁷.
Липидни депозити
Липидните депозити са резултат от комплексни взаимодействия между слъзния филм
и силикон-хидрогелните полимери. Слъзните липиди (холестеролови естери,
фосфолипиди) съставят приблизително 1% - 9% от слъзния филм и имат за цел да
поддържат водния слой, рефрактивните качества, резистентността спрямо чужди
тела и да предотвратят изпарението на слъзния филм⁸. Силикон-хидрогелните полимери съдържат хидрофобни
компоненти. При липса на подходяща обработка на повърхността или модификация на
материала, те отблъскват водата и привличат слъзните липиди⁶. Полепването на липиди върху повърхността може да
започне в рамките на часове след след поставяне на контактната леща⁷. След това настъпва оксидиране на полепналите липиди от
свободни радикали и по този начин се засилва хидрофобността на повърхността на
лещата и се повишава коефициентът на триене⁶. Преди ротацията на химичните връзки в
силикон-хидрогелната полимерна основа, липидните депозити от повърхността могат
да се абсорбират в матрикса на лещата⁶. Както на повърхността, така и в матрикса на лещата, липидните депозити
могат да останат невидими и да не бъдат забелязани от очния специалист, но да
продължат да създават хидрофобни зони.
Контактни лещи AIR OPTIX – по какво се различават от другите силикон-хидрогелни контактни лещи?
Използват се различни
материали с цел да се намалят липидните депозити и да се поддържа
овлажняемостта при силикон-хидрогелните контактни лещи. При технологията,
използвана при контактните лещи от материал Balafilcon A (Pure Vision) се наблюдават неравномерни
силикатни острови и непълно покритие на хидрофобния матрикс на лещата⁵. Вместо да намалява отложението на липиди от слъзния
филм, такава хетерогенна повърхност може дори да доведе до ускорено натрупване
на липиди и компроментиране на лещата⁸.
Проучвания демонстрират
отличната резистентност към липидните отложения на контактните лещи AIR Optix® в сравнение с други
силикон-хидрогелни лещи¹˒²˒⁸. Силикон-хидрогелните контактни
лещи от фамилията AIR Optix® притежават уникална
перманентна плазмена повърхност, която създава хомогенна и гладка повърхност ,
отблъсква липидите и поддържа овлажняемостта през целия период на носене⁸.
In vitro експерименти показват, че контактните лещи от
фамилията AIR Optix® абсорбират изключително
малко холестерол и фосфолипиди в сравнение с Balafilcon A (Pure Vision), Galyfilcon A (Acuvue Advance) или Senofilcon A (Acuvue Oasys)²˒⁸.
Резултатите от проучване върху
носени контактни лещи AIR Optix Aqua показват значително по-малко
холестеролни отложения в сравнение с други силикон-хидрогелни контактни лещи,
независимо от използвания разтвор¹.
Клинично значение
На практика някои от
силикон-хидрогелните контактни лещи са податливи към липидни отложения⁶. Контактни лещи с третирани повърхности поддържат
влажността, отблъскват липидните депозити и се чувстват влажни и комфортни в
окото⁶. С отблъскване на липидните депозити,
тези контактни лещи подобряват стабилността на слъзния филм като намаляват
чувстото за сухота⁶˒⁸.
Само фамилията силикон-хидрогелни контактни лещи AIR Optix имат уникална плазмена повърхност, която отблъсква
липидните депозити². В случай, че не са на разположение еднодневни контактни
лещи в тези параметри, подбор на силикон-хидрогелна леща с най-добра липидна
резистентност е най-разумният избор за дългосрочен успех в носенето на
контактни лещи.
Материалът на контактната
леща, третирането на повърхността и факторите от страна на пациента – всички те
влияят на липидните депозити.
Фамилията силикон-хидрогелни
контактни лещи AIR Optix® се характеризират с
хомогенна, третирана с плазма повърхност, която засилва овлажняемостта и
отблъсва липидните депозити.
#Моитеконтактнилещи
#Моитеконтактнилещи
REFERENCES
1. Zhao Z,
Carnt NA, Aliwarga Y, et al. Care regimen and
lens material influence on silicone
hydrogel contact lens
deposition. Optom Vis Sci. 2009;86:251-9.
2. Pitt WG,
Perez KX, Tam NK, et al. Quantitation of
cholesterol
and phospholipid sorption on silicone
hydrogel contact
lenses. J Biomed Mater Res part B. 2013:00B:000-000.
3. Tripathi RC, Tripathi BJ, Ruben M.
The pathology of soft
contact lens spoilage. Ophthalmology. 1980;87:365-80.
4. Jones L, Franklin V, Evans K,
Sariri R, Tighe B. Spoilation
and clinical performance of monthly vs
three monthly
group II
disposable contact lenses. Optom
Vis Sci.
1996;73(1):16-21.
5. Lorentz
H, Heynen M, Trieu D, et al. The impact of
tear
film components on in vitro lipid
uptake. Optom Vis Sci.
2012;89:856-67.
6. Keir N, Jones L. Wettability and
silicone hydrogel lenses: a
review. Eye Contact Lens. 2013;39:100-8.
7. Pucker AD, Thangavelu M, Nichols
JJ. In vitro lipid
deposition and silicone hydrogel
contact lenses. Invest
Ophthalmol Vis Sci.
2010;51:6334-40.
8. Carney FP, Nash WL, Sentell KB. The
adsorption of major
tear film lipids in vitro to various
silicone hydrogels over
time. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2008;49:120-4
Няма коментари:
Публикуване на коментар