ЗАЩО РОГОВИЦАТА СЕ НУЖДАЕ ОТ КИСЛОРОД?

Роговицата е прозрачният купол, който покрива оцветената част на окото. Тя е прозорецът, през който виждаме света. Роговицата е изключително важна, защото заедно с вътреочната леща пречупва и фокусира светлината, което е основна причина да можем да виждаме. Роговицата е "отговорна" за 70% от процеса на пречупване и фокусиране на светлината.

Бялата част на окото се нарича склера и покрива по-голямата част от очната ябълка. Склерата е "направена" от много здрав "материал". Тя е "външното покритие" на окото ви.

Ако я погледнете отблизо, ще забележите тънки розови нишки. Това са кръвоносни съдове, които транспортират хранителни вещества до склерата.При неправилно носене на контактни лещи с ниска кислородна преносимост, тези кръвоносни съдове могат да бъдат ясно изразени и да започнат да прорастват към роговицата.

Роговицата е уникална с това, че е прозрачна. Трябва да е така, защото тя е "прозорецът", през който светлината прониква в окото. Една от причините, благодарение на които това е възможно, е че в тъканите, от които е изградена роговицата, няма кръвоносни съдове. 

Роговицата се снабдява с кислород директно от въздуха. Той се разтваря в сълзите, след което прониква в роговицата и я поддържа здрава. Този процес има и обратна посока - здравата дишаща роговица отделя въглероден диоксид, който трябва да бъде освободен във въздуха по обратния път. 

Поставянето на контактна леща в окото може да забави или дори да спре този процес. Без достатъчно кислород, роговицата е в опасност - възможно е да се деформира, да изгуби чувствителността си и върху нея да се появят белези. Едно от най-неприятните последствия от липсата на достатъчно кислород е възможното прорастване на кръвоносни съдове от склерата в роговицата. Така "прозорецът" към света губи своята прозрачност. Този процес се нарича васкуларизация и е необратим.

Ето защо, винаги се консултирайте с очен специалист при избор на контактни лещи.

Ако се питате кои са контактните лещи с най-висока преносимост (DK/t) в света, ето ги:

http://www.airoptix.com/contact-lenses/night-and-day.shtml

* http://www.aclm.org.uk/index.php?url=04_FAQs/default.php&Q=3

The Association of Contact lens Manufacturers

МИОПИЯ (КЪСОГЛЕДСТВО)

By Gretchyn Bailey; reviewed by Gary Heiting, OD

Късогледството (Миопия) е най-често срещаното състояние, което изисква корекция на зрението. В последните години делът на хората, които се нуждаят от такава корекция продължава да расте.

Скорошно изследване на National Eye Institute (NEI) показва, че делът на хората с късогледство в Съединените Щати расте от 25% от населението (15-54 год) през 1971-1972 год до 41.6% през 1999-2004 година.

Въпреки, че точната причина за този главоломен ръст все още не е съвсем ясна, много очни специалисти смятат, че роля играят умората на очите при дълга работа на компютър и други непривични в миналото задачи, които изискват дълго взиране на близко разстояние. В някои случаи това е комбинирано и с генетична предразположеност към миопия (късогледство).

Признаци, че имате късогледство

Ако имате късогледство, Вие обикновено се затруднявате да виждате ясно пътните знаци и други отдалечени обекти, но виждате добре на близо - например при четене или работа с компютър. 

Други знаци и симптоми за късогледство (миопия) са изкривяване на погледа, усещане за напрежение в очите и главоболие. Чувството за умора при шофиране или спортуване също може да е признак за некоригирано късогледство.

Ако усещате тези симптоми, дори когато носите очилата или контактните си лещи, насрочете си час за подробен очен преглед, за да се установи дали нямате нужда от по-силна корекция!

Какви са причините за късогледство?

Късогледството се появява, когато очната ябълка е прекалено дълга в сравнение с фокусиращата сила на роговицата и естествената Ви леща. Така светлинните лъчи се фокусират в определена точка пред ретината, вместо върху самата ретина.(Фигура 1)

Фигура 1
Нормално око и око с късогледство.

Късогледството също може да бъде предизвикано от това, че роговицата и/или естествената леща са прекалено извити за дължината на окото. Понякога късогледството е в резултат от комбинация от всички тези фактори.

Късогледството обикновено започва в периода на детството и вероятността да се развие е по-висока ако родителите също са късогледи.

В повечето случаи късогледството се стабилизира в юношеските години, но понякога продължава да прогресира с възрастта.

Корекция

Късогледството се коригира с очила, контактни лещи или рефрактивна хирургия. В замисимост от степента на късогледство, може да се наложи да носите очилата или контактните си лещи през цялото време или само когато се нуждаете от ясно зрение на далеч като при шофиране, кино и т.н.

Ако сте късоглед/а, пред първата цифра в рецептата Ви за очила или контактни лещи ще стои знак минус. Колкото по-висока е цифрата, толкова по-висока е степента на късогледство.

Тук можете да получите насоки как да разпознаете признаците на късогледство при деца в ученическа възраст: shorturl.at/klxDG

Ето защо контактните лещи имат много предимства пред очилата по време на спорт: shorturl.at/BFJ13

Запознайте се с няколко мита относно контактните лещи и спрете да вярвате в тях:

http://kontaktnileshti.blogspot.bg/2016/11/10.html

На този линк, можете да прочетете статията в оригинал: http://www.allaboutvision.com/conditions/myopia.htm

ТЕОРИИ НА АКОМОДАЦИЯТА

Spencer P Thorton, MD FACS, прави обзор на различните теории за акомодация през различните епохи.

EUROTIMES, APRIL 2016 / VOL.21, ISSUE 4, PG.32

Прочетете статията в оригинал на този линк: 

https://issuu.com/eurotimes/docs/et21-4_press

Публикувана на български език в "Дайджест офталмология" юли 2016 г.

Превод: д-р Георги Ранков

Механизмът на акомодация е един от най-изучаваните аспекти на зрителната физиология през последните два века. По време на акомодация зеницата се свива заедно с контрахиране на цилиарния мускул. Лещата става по-сферична, витреусът се избутва напред като измества лещата напред и така повишава нейната ефективна диоптрична сила. Въпреки че лентикуларното фокусиране било първо предложено от Dascartes, Thomas Young бил този, който през 1793 г. демонстрирал промени в ленскристалина, които настъпвали при промяната на фокуса от далеч за близо. Hermann von Helmholtz през 1856 г. поставил основите на първото широко възприето обяснение за процеса на акомодация.

Hermann von Helmholtz

Най-широко разпространената теория на акомодацията била предложена от Helmholtz през 1856 г.:

"Когато се гледа далечен обект, цилиарният мускул на Muller е релаксиран. Това позволява на зонулите и поддържащите лигаменти да са изпънати и да упражняват дърпателно движение, като по този начин оплоскостяват лещата в периферията. Източникът на напрежение е налягането, което стъкловидното тяло и преднокамерната течност упражняват в посока навън към склерата."

Според Hemholtz, когато се гледа близък обект, цилиарните мускули се свиват (в противовес на тегленето навън от страна на склерата), предизвиквайки релаксиране на зонулите, което на свой ред позволява лещата да придобие по-дебела форма.

Muller

През 1854 г. Heinrich Muller описал циркулярния мускул на цилиарното тяло, теоретизирайки, че контракцията на цилиарния мускул избутва витреуса напред, който на свой ред избутва лещата напред с последващо увеличаване на диоптричната сила.

Теорията на Muller е описана от Frans Donders: 

"Теорията на Muller се базира на неговите анатомични изследвания върху цилиарния мускул. Той вижда действието на най-външните слоеве на цилиарния мускул като средство за увеличаване на налягането във витреуса и по този начин, избутвайки лещата напред, и за намаляване на повишения конвекситет на задната повърхност и увеличаване на този на предната повърхност в противовес на упражняваната резистентност от едновременната контракция на ириса."

Tcherning

Marius Tcherning е известен най-вече със своята теория за акомодацията. 

През 1894 г. Tcherning предложил, че акомодацията настъпва при повишаване на зонуларната тензия в лещения екватор, заедно с контракция на цилиарния мускул и поради това изпъкването на лещата при акомодация по-скоро се дължи на компресия, отколкото на пасивна релаксация. Той постулирал, че по време на акомодация, докато централната част на предната повърхност на лещата е изпъкнала, периферната част на лещата е оплоскостена (тази теория първо била предложена от Atonie Cramer през 1851 г.) 

По предложение на Donders, Cramer използвал микроскоп, за да демонстрира, че акомодацията трябва да се свързва с повишаване на кривината на лещата (през 1990-те Schachar присвоил тази теория като своя собствена).

Donders

Frans Donders бил привърженик на von Helmholtz, когато написал прочутата "On the Anomalies of Accommodation and Refraction of the Eye" през 1864 г. Те били колеги и приятели и никой дори не си помислял да оспори von Helmholtz години наред, поради влиянието на Donders.

Johnson

Dr. Lindsay Johnson of Durban - South Africa, през 1924 г. поставил под въпрос теорията на von Helmholtz, защото тя игнорирала действието на цилиарния мускул на Muller. 

Von Helmholtz постулирал, че лещата оставала компресирана в окото, когато не акомодирала, защото цилиарните мускули били под константно напрежение, което разпъвало зонулите. Johnson посочил липсата на логика в тази теория, изтъквайки че напрежение на мускула в релаксирано състояние не е нормално явление и че теорията не е рационална.

Johnson споменал за компресия на течност в окололещеното пространство по време на акомодация, с изпъкване на предната лещена повърхност и изместване напред на лещата. Преднокамерната течност под налягане бива изтласкана в пространствата на фонтана по време на акомодация и връщана обратно в камерата след релаксация на последната. 

Johnson заключил, че повишената кривина не лещата се обуславя от хидравличното налягане, а не от релаксация на цилиарното мускулно усилие върху зонулите, както твърдял Helmholtz.

Coleman

Dr. Jackson Coleman веднъж през 1970 г. и после отново през 1986 г. показал, че контракцията на цилиарното тяло предизвиква повишаване на витреалното налягане с последващ хидравличен ефект върху формата на лещата и нейното изместване напред, като по този начин потвърждава теорията на Johnson.

Той описал интерфейса от витреус и комплекса леща-цилиарно тяло като дъга (catenary) (кривината формирана от флексиблен, необтягащ се кабел, освободен от своите краища). През 1970 г. Coleman предложил своята "дъговидна" теория (catenary theory), че лещата, зонулите и предният витреус формират диафрагма, подобна на хамак, между предната и витреусната камера на окото. Контракцията на цилиарния мускул инициира градиент между витреусния отдел и отделите с преднокамерна течност, предизвиквайки повишаване кривината в централната част на лещата с леко оплоскостяване в периферната предна повърхност на лещата, т.е. форма при напречен разрез, наподобяваща дъга, а не парабола. Предната капсула и зонулите формират платформа, наподобяваща трамплин или хамак, който е възпроизводим в зависимост от диаметъра на цилиарното тяло (мускул на Muller). Цилиарното тяло по този начин определя формата, така както пилоните на понтонен мост, без да има нужда от екваториална тракционна сила за оплоскостяване на лещата.

Проучването на Coleman от 1970 г. фактически потвърдило теорията на Johnson. 

През 1986 г. Coleman отново потвърдил феномена на предното изместване на лещата като компонент от акомодацията.

Thornton

През 1985 г. и 1986 г. Spencer P. Thornton публикувал A-scan ултрасонография, показвайки предното изместване на стъкловидното тяло (и IOL) по време на акомодация. това било първото фотографско документиране на увеличение на диоптричната сила с елемент на предно изместване с IOL вместо повишаване сферичността на естествената леща при акомодация. Акомодиращата IOL (патент 4.718,904) е базирана на изследванията на Johnson и Coleman.

Много изследователи са потвърдили, че предното изместване на лещата е компонент на акомодацията и повечето съобщават за възстановена акомодация с изместване на IOL напред. Повечето акомодиращи IOL разчитат на това изместване за своя акомодативен ефект.

Langenbucher и колеги са демонстрирали предното изместване на имплантирана леща в задната камера, като посочили, че нейната акомодация е измерима субективно с методи като ретиноскопия, видеорефрактометрия и дефокусиране, и обективно - чрез измерване дълбочината на предната камера. Тяхното проучване показало подобно теоретично и измерено амплитудно повишение, заедно с намаляване на дълбочината на предната камера.

Schachar

Ronald Schachar през 1992 г. предложил теория, подобна на тази на Tcherning, според която фокусирането от човешката леща се асоциира с повишена тенсия върху лещата чрез екваториалните зонули - или когато цилиарният мускул се съкращава, екваториалната зонуларна тенсия се повишава с последващо изпъкване на централната повърхност на лещата, повишаване на нейната централна дебелина и оплоскостяване на периферната повърхност. Докато тенсията на екваториалните зонули се повишава по време на акомодация, предните и задните зонули са релаксирани.

Rana, Miller, Nawa

Rana A., Miller D. и сътрудници от Cornea Consultants of Boston, USA, през 2003 г. демонстрирали, че добро зрение за далеч и близо може да бъде постигнато с движещи се IOL. Те постулират: "колкото по-силна е диоптричната сила на IOL, толкова по-малка нужда има тя от придвижване, за да постигнат +2.5 D от псевдоакомодация".

Nawa и сътрудници в Nara Japan, в статия от 2003 г., озаглавена "Accommodation obtained with IOL forward movement", показали, че диоптричното увеличение с придвижване 1 мм напред на IOL варира заедно с предоперативната аксиална дължина на окото и изпъкналостта на роговицата. То варира от 0.8 диоптъра при дълго око до 2.3 диоптъра при късо око, като варира в обратен порядък от корнеалната сила. Те заключили, че "къси очи с високо диоптрични IOL ще придобият сравнително голяма акомодация при каквото и да е изместване напред на IOL". Множество проучвания показват, че предното изместване на лещата поне отчасти е отговорно за акомодацията.

Заключение

В заключение, за разлика от теорията на Von Helmholtz, която се свежда единствено до  естествената леща на окото, може би всичките теории, включително тези на von Helmholtz, Tcherning, Muller, Johnson, Coleman и Thorthon, къде повече, къде по-малко обясняват процеса при факичното и псевдофакично око. 

Пресбиопията обаче все още крие тайни.

Spencer P Thornton

spthornton@comcast.net 

СИГУРНИ ЛИ СТЕ, ЧЕ ПАЦИЕНТИТЕ СЕ ЧУВСТВАТ КОМФОРТНО С КОНТАКТНИТЕ СИ ЛЕЩИ?

Автори: MILE BRUJIC, OD, FAAO, & DAVID L. KADING, OD,FAAO

Д-р Brijic е партньор в Premier Vision Group, оптометрична практика с три центъра в севрозападната част на Охайо. В последните две години той получава хонорари за изнасяне на лекции, писане на статии, консултации и проучвания от Alcon Laboratories, Bausch and Lomb, Bruder, Optovue, RPS, SpecialEyes.

Д-р Kading е собственик на Specialty Dry Eye and Contact Lens Center в Сиатъл. Той е съсобственик на Optometric Insights заедно с д-р Mile Brujic. Получавал е хонорари за консултации, провеждане на проучвания, изнасяне на лекции и писане на статии от Alcon Laboratories, Allergan, Bausch and Lomb, CooperVision, Johnson&Johnson Vision Care, Oculus, OptoVue, RPS Detectors, Paragon Vision Sciences, TearScience, Valeant Pharmaceuticals, Valley Contax, VSO, ZeaVision и Zeiss.

Тук можете да прочетете статията в оригинал: http://www.clspectrum.com/articleviewer.aspx?articleID=114326

Случва ни се всеки път, когато на пазара излезе нова контактна леща. Получаваме информация за нея от публикации, e-mail-и, видеа, срещи и презентации. Едновременно с това представители на компаниите ни информират относно характеристиките на продукта и ни призовават да го предложим на всеки кандидат за контактни лещи. Не се ли чувствате некомфортно?  Не изглеждаме ли повече като търговци, отколкото като здравни специалисти?

От какво наистина се нуждае пациентът?

Когато преглеждаме резултати от проучвания, е интересно да разберем причините, поради които пациентите се отказват от контактните лещи. Преобладаващата причина е сухота и дискомфорт (Dumbleton et al, 2013).

Когато се запознахме с тези данни, ни беше трудно да им повярваме – изглеждаха ни нереалистични. От нашия опит бяхме убедени, че  пациентите ни се чувстват изключително комфортно с контактните си лещи. Дали наистина е така?

Какво се случва всъщност?

Спомням си типичния диалог, който бихме провели с някой от пациентите, носещи контактни лещи:

Очен специалист: „Как се чувствате с контактните си лещи?“

Пациент: „Добре!“

Очен специалист: „Чудесно! Нека да довършим прегледа!“

Очевидно нашите пациенти се чувстват комфортно с лещите си, така че резултатите от проучванията изглежда не се отнасят за тях или за практиката ни. Но след като получихме съвет от уважаван специалист, решихме да зададем на всеки пациент с контактни лещи два допълнителни въпроса:

1. По скалата от 0 до 10 (където 0 е най-ниската степен на комфорт с контактните лещи, а 10 – най-високата), моля оценете комфорта с контактните си лещи между 5 и 10 минути СЛЕД като сте ги поставили в очите си!

    2. След това – моля използвайте същата скала, за да оцените комфорта с контактните си лещи около 5 – 10 минути ПРЕДИ да ги свалите от очите си!

Това, което открихме беше изненада за нас. Оказа се, че част от пациентите ни, които носят контактни лещи и за които вярвахме , че се чувстват комфортно с тях, всъщност не са се чувствали чак толкова комфортно, колкото си мислехме. Нямали сме реална представа за това, с което се сблъскват.

Решението

Започнахме да прилагаме стратегии като посочената по-горе, за да разберем по-добре неудобствата, с които се сблъскват пациентите ни при носене на контактни лещи. Така фокусирахме усилията си върху решаване на проблеми, които дори не предполагахме, че съществуват.

Този подход ни помогна и за друго – никога не се налага да продаваме нови технологии. Вместо това, предоставяме на пациентите си решения, които биха отстранили проблемите им. Това ни позволи да сме много активни при напасване на контактни лещи, произведени по най-новите технологии и да посрещнем реалните нужди.

Специални благодарности към д-р Фред Голдбърг, който ни препоръча да използваме скала за оценяване на комфорта. Това промени виждането ни относно комфорта на пациентите при носене на контактни лещи.

Референции:

1. Dumbleton K, Woods CA, Jones LW, Fonn D. The impact of contemporary contact lenses on contact lens discontinuation. Eye Contact Lens. 2013 Jan;39:93-99.



Ако намирате темата за интересна, тук можете да получите още информация:

https://kontaktnileshti.blogspot.ch/2015/11/mark-tomlinson-bsc-hons-mcoptom.html

БЪДЕЩЕТО НА КОНТАКТНИТЕ ЛЕЩИ. DK НАИСТИНА ИМА ЗНАЧЕНИЕ.

Сред дискусиите на тема нива на кислородна преносимост и пресметнат oxygen flux, клиничният императив остава – максимизиране на кислородната преносимост за всички пациенти, които носят контактни лещи.

By Brien Holden BAppSc, LOSC, PhD, DSc, FAAO; Serina Stretton BSc, PhD; Percy Lazon de la Jara, BOptom, PhD, FIACLE; Klaus Ehrmann, BEng, MSc, PhD; and Donna LaHood, BOptom, MOptom

Прочетете статията в оригинал на: http://www.clspectrum.com/articleviewer.aspx?articleid=12953

Наскоро бяха изказани предположения, че нивата на кислород, доставяни от която и да е силикон-хидрогелна контактна леща са достатъчни за запазване на здравето на роговицата. Също така беше предположено, че стремежа към максимално високи нива на кислородна пропускливост (DK) и кислородна преносимост (DK/t) е несъществен, защото няма значение за роговицата, окото и пациента, носещ контактни лещи.¹ ² Беше загатнато, че дори силикон-хидрогелната контактна леща с най-ниската кислородна преносимост (DK/t) е достатъчно добра и напълното елиминиране на хипоксията не е чак толкова наложително.

DK (кислородна пропускливост) и DK/t (кислородна преносимост) са важни.

Окото има най-добър шанс за добро здраве ако получава възможно най-високите нива на кислород. Разбира се, кислородът не е единствената важна потребност за успешно и безопасно носене на контактни лещи. Правилното движение на лещата, контролът на депозитите върху повърхността, оптичният и физичният дизайн, съвместимостта с окото и овлажняемостта на повърхността също са от съществено значение. Изводът е, че контактните лещи с висока кислородна пропускливост трябва да са равни или да превъзхождат конвенционалните хидрогелни лещи с ниска  кислородна пропускливост (DK) по тези и други важни показатели.

Пациентите се нуждаят от възможно най-високата кислородна пропускливост (DK) по една проста причина: природата е създала роговицата така, че през деня тя да съществува в среда на normoxia (състояние, в което се наблюдава наличие на нормални нива на кислород в тъканите или кръвта(Segen's Medical Dictionary. © 2012 Farlex, Inc)) и в среда на по-ниски кислородни нива, доставени чрез клепачите през нощта. Всяка редукция на достъпа на кислород изисква приспособяване на роговицата, а дългосрочната недостатъчност е вредна. Защо да правите ненужни компромиси с роговицата?

Според твърдението на  Efron и Brennan³, реалното критично изискване за наличност на кислород при носене на контактни лещи е 20.9% - концентрацията на кислород в атмосферата – и всяка леща, която доставя до роговицата по-малко от тази концентрация, в крайна сметка ще повлияе на физиологията ѝ.  Някои силикон-хидрогелни контактни лещи имат ниска локална кислородна преносимост (в различни зони на лещата) – около 25-30 единици (единица, измерена като  x 10^-9 [cm/sec]/[mLO₂/mL x mm Hg]), докато други надхвърлят 100 единици във всички зони на лещата. Дори за пациентите, които носят лещите си само през деня е неоснователно да натоварваме роговицата като ѝ предоставяме по-ниски нива на кислород от нормалните, след като на практика всички пациенти подремват с лещите си за кратки периоди почти всеки ден, а значителна част от тях спят с лещите си отвреме-навреме или редовно⁴. Защо да бъде поеман риска от увреждания на очите вследствие на хипоксия ако може да бъде избегнат?

Ефекти от хипоксия, предизвикана от контактни лещи

С възможни изключения при силикон-еластомерните контактни лещи⁵, при затворени очи контактните лещи възпрепятстват достъпа на кислород до предната част на роговицата и стават причина за хипоксия. Още от зората на контактните лещи⁶, хроничната роговична хипоксия представлява сериозен проблем, защото причинява очевиден роговичен едем, често споменаван като „воал на Сатлър“(при хаптични лещи)⁶, централно роговично замъгляване (при роговични лещи)⁷ и стрии и белези (при меки контактни лещи)⁸. В дългосрочен период хипоксията води до синдром на „изтощение“ на роговицата, а това означава, че пациентът трябва да се откаже от контактните лещи.⁹

В последните десетилетия, изследователи откриха, че контактни лещи, които не покриват изискванията за преносимост на кислород до роговицата могат да нарушат роговичния метаболизъм и целостта на роговицата, да предизвикат изтъняване на епитела и стромата, да повишат ендотелния полимегатизъм, лимбалното зачервяване и да станат причина за роговична васкуларизация.¹⁰ ¹¹ Освен това лабораторните и клинични проучвания показват, че хипоксията предизвиква повишаване на нивата на бактериална адхезия към епителните клетки ¹²⁻¹⁵, а хипоксията по време на сън повишава риска от инфекции¹⁶.

Обаче опитът с контактните лещи от силиконов еластомер¹⁷ и съвременните силикон-хидрогелни лещи¹⁸ ни учи, че само елиминирането на хипоксията не е достатъчно за предотвратяването на инфекции. Въпреки, че хипоксията е рисков фактор за микробиален кератит, преспиването с контактни лещи и бактериалното замърсяване могат да бъдат още по-сериозни фактори.

Оценяване и измерване на достъпа на кислород до роговицата

Още преди 60 години изследователите установяват нуждата контактните лещи да могат да пренасят кислород до роговицата⁶. И до днес продължават дебатите и противоречията относно количеството кислород, от което роговицата се нуждае. Отчасти това се дължи на трудността да бъде измерен достъпът на кислород до роговицата в нормални клинични условия и донякъде на това, че съществува широк спектър от физиологични и клинични индикатори, които се използват в проучванията.

Вариациите на тема как се измерва и изчислява притока на кислород, непостоянното и понякога погрешно  използване на терминологията, създадоха объркване сред очните специалисти и вследствие – сред потребителите. Специалистите се нуждаят от надеждни практически измервания на кислородната преносимост на контактните лещи. В допълнение, вместо да се доверяват на фалшиви и неточни твърдения като „ Всички силикон-хидрогелни контактни лещи доставят еднакво високи и достатъчни количества кислород до роговицата“, очните специалисти трябва да разбират как контактните лещи с различни DK (кислородна пропускливост), диоптрични сили и дебелини, доставят кислород до роговицата.

Практиците разчитат на два метода за оценяване на снабдяването на роговицата с кислород:

1.      In-vitro измервания на кислородната пропускливост (DK) на материала и калкулиране и съставяне на модели, за да се извлекат клинично значими резултати (цифри) от измерванията.

2.      In-vivo клинична оценка и измерване на ефектите върху роговицата с техники като пахиметрия на контактни лещи с различна кислородна преносимост (DK/t)

Предимството на In-vitro измерване като DK ( D – коефициент на дифузия, К – коефициент на разтворимост на кислородните молекули в материала ) е, че е относително лесно да се стандартизират техники и да се извлекат надеждни данни. DK е характеристика на материала. DK/t (t е дебелината на контактната леща в центъра или изчислена средно аритметично) е локално или средно аритметично изчисление на „лекотата“на кислородния поток през контактната леща, чиито материал резистира. DK (кислородната пропускливост на материала) се изчислява чрез лабораторни измервания на t/DK (резистентност срещу кислородния поток) и описва кислородната пропускливост на материала, без значение от дебелината му. Когато DK на даден материал е известен, може да бъде изчислен DK/t на всички контактни лещи , изработени от този материал. Ето защо DK позволява на очните специалисти да пресметнат и преценят достъпа на кислород през контактни лещи с различни дебелини, диоптрични сили и дизайни.

Разбиране на DK/t

За да разберем част от теорията за DK/t е важно да знаем, че DK/t се измерва докато контактната леща е поставена между камери, едната от които е богата на кислород, а от другата кислородът е изтеглен. DK/t e мярка за максималния потенциал на контактната леща да достави кислород до различните зони на окото, докато горната повърхност на лещата е в контакт с въздуха, а долната (задната) е в контакт със среда, в която няма кислород.  Това е близо до ситуацията, в която пациентът току-що отваря очите си при носене на дебела контактна леща с нисък DK/t (кислородна преносимост). DK (кислородна пропускливост на материала) и DK/t (кислородна преносимост на контактната леща) позволяват на специалистите да оценят кислородната преносимост на лещите при различни комбинации от дизайн, форма, диоптрични сили и външни условия.

Подвеждащо за специалистите е, че за стойност на DK/t често е посочвана единствено измерената кислородна преносимост в центъра на контактната леща при диоптрична сила -3.00D. Тези стойности дори често се считат за валидни за определена контактна леща, без да се взимат предвид другите важни фактори.  DK/t в най-тънката централна зона на контактна леща с диоптрична сила -3.00D също така се използва за изчисление на „oxygen flux”. Това прекалено „опростява“ кислородната преносимост и е заблуждаващо за специалиста, защото игнорира разликите в централната дебелина при различните диоптрични сили и разликите между профилите на контактни лещи с различни диоптрични сили. Тези разлики оказват значително влияние върху снабдяването с кислород на роговицата и лимба. В крайна сметка хората не носят само центъра, а цялата контактна леща, която оказва влияние върху цялата роговица, включително върху лимба и лимбалната конюнктива. Сравнението между профили на налични на пазара силикон-хидрогелни контактни лещи (Фигура 1) ясно демонстрира значителните разлики. 

Фигура 1:
Дебелина на профила на различни силикон-хидрогелни контактни лещи с диоптрична сила -3.00D

Ако разглеждаме тези профили от гледна точка на DK/t, очаквано резултатът е, че DK/t при контактни лещи с минусови диоптрични сили е по-високо в центъра, отколкото в периферията (Фигура 2). 

Фигура 2:
Оцветени изображения на DK/t при силикон-хидрогелни лещи с диоптрична сила -3.00D (горе) и -6.00D (долу). "Плоският" изглед показва DK/t в различните зони на лещите. Повдигнатите зони при 3-D изображенията показват зоните с най-висока стойност на DK/t за различните лещи.

За контактните лещи с плюсови диоптрични сили е валидно обратното – DK/t е по-нисък в центъра и по-висок в периферията. (Фигура 3) 

Фигура 3:
Оцветени изображения на DK/t при силикон-хидрогелни лещи с диоптрична сила +6.00D. "Плоският" изглед показва DK/t в различните зони на лещите. Повдигнатите зони при 3-D изображенията показват зоните с най-висока стойност на DK/t за различните лещи.

Контактни лещи, изработени от един и същи материал, но с различен дизайн ( + или -) доставят различно количество кислород до роговицата.

Oxygen flux

В опитите си да установят колко кислород наистина достига до роговицата в определена зона за определено време (oxygen flux) и да преценят влиянието на количеството кислород, консумирано от роговицата при носене на контактни лещи, Hill и Fatt ²⁷  имитират достигане на кислород до роговицата чрез използване на закона за дифузия на Fick  -    j=DK/t x (P1 – P0), където j е Oxygen flux, P1 е налягането на кислорода в атмосферата, а P0 – налягането на кислорода зад контактната леща. Законът на Fick се използва за прогнозиране на стабилен Oxygen flux и гласи, че Flux зависи от разликата в кислородното налягане между предната и задната повърхност на лещата и кислородната преносимост на тази леща. Измерването на кислородното налягане (P0) зад контактната леща е сложно. Hamano ²⁴ го постига чрез използване на тънка кислородна нишка; Bonanno²⁵ използва чувствителни към кислород фосфоресциращи пигменти, а Hill²⁶⁻²⁷ измерва P0 като използва усредненeн константен кислороден процент equivalent oxygen percentage (EOP). EOP се получава като веднага след свалянето на контактна леща от окото се измерва процентът на погълнатия от нея кислород и се отнася към стойността, получена от реакциите на роговицата след калибриране с познати газове.

Brennan¹ предлага общото количество кислород, консумиран от роговицата да замени DK/t и Oxygen flux като база, по която специалистите сравняват представянето на контактните лещи, защото по-добре отразява роговичния кислороден метаболизъм при носене на контактни лещи. Тук обаче се появяват усложнения поради теоретичната същност на измерванията и фактът, че те са свързани с различни предположения и невъзможни за изчисление вариации на състоянията при ежедневния цикъл на използване на контактни лещи от различни пациенти. Допълнителни затруднения се появяват и от наличието и използването на много различни видове лещи.

Първият Flux модел на Brennan¹ предполага, че кислородна преносимост от 15 единици за дневно носене и 50 единици за продължително носене (с преспиване) са достатъчни за осигуряване на нормален приток на кислород до роговицата. Обаче при измерванията на роговичния едем (подуване) при дневно и продължително носене²⁸ , тези нива не са достатъчни за предотвратяване дори на най-грубите форми на физиологични усложнения като видим роговичен едем. Основен проблем е, че Flux е калкулирана единица, базирана на серия от предположения, които в първоначалния модел на Brennan¹ включват и предположението за фиксирано  ниво на консумация на кислород от роговицата. Обаче тази консумация варира спрямо околната среда, роговичния pH, температурата, налягането, клетъчния слой, броя на клетките и здравния им статус. Както самият Brennan посочва, неговият модел е само теоретично упражнение. Той не взима предвид динамичната природа на роговичния метаболизъм или ефектите от промените в околната среда като ацидоза (прекомерна киселинност на телесните течности и тъкани), както го прави моделът на Radke и Chhabra²⁹. Те потвърждават, че 125 единици (DK/t 125) трябва да е минимумът за предотвратяване на значими нарушения на достъпа на кислород при затворено око. Тези проблеми не би трябвало да възпрепятстват разработването на модели, които са полезни за теоретичните анализи, но понеже се разчита на сбор от фиксирани обстоятелства, приложимостта им в клинични ситуации е ограничена.

В основата си проблемите с използването на Flux за предположения относно цялостния здравен статус на роговицата са: 1) чувствителността му към модели, които се базират на предположения и 2) предположението, че една калкулирана стойност на Flux ще гарантира еднакви резултати по отношение на здравето на роговицата. Вторият проблем – предположението, че всички нива на Flux осигуряват еднакви резултати – може лесно да бъде разбран ако вземем две различни ситуации с еднакви нива на Flux. Flux е математически резултат от DK/t умножено по частичните разлики в налягането по цялата повърхност на лещата (Фигура 4).

Фигура 4.

От тази формула следва, че ще бъдат изчислени едни и същи нива на Oxygen flux през контактна леща с DK/t от 100 единици и движеща сила P1 – P0 = 10mm Hg  (155 mm Hg – 145 mm Hg) и през контактна леща с DK/t от 10 единици и движеща сила 100 mm Hg (155mm Hg – 55 mm Hg). Понеже изчислените резултати на Oxygen flux са еднакви, двете състояния – контактна леща с висок DK/t и слаба движеща сила (поради високи нива на кислород зад лещата) и контактна леща с нисък DK/t и силна движеща сила (поради ниски нива на кислород зад лещата) – изглеждат еднакви. Очевидно това е заблуждаващо, защото това са две коренно различни физиологични състояния. Едната роговица ще е обект на частично кислородно налягане от 55 mm Hg (7% кислород), а другата – на 145 mm Hg (19% кислород).

Връзка между Dk/t и ефектите върху роговицата

Доказателства от работата на Ren и Wilson³⁰, потвърдени от Cavanagh³¹ относно роговичната хомеостаза, разкриват някои от причините за драматичните и продължителни ефекти от хипоксия, предизвикана от носене на контактни лещи. Тяхната работа показва, че всички видове контактни лещи и режими на носене влияят върху функционирането и възобновяването на роговичния епител и това влияние се свързва с хипоксията, предизвикана от носене на контактни лещи¹⁴ ³²⁻³⁶. И още – влиянието на силикон-хидрогелните контактни лещи с висок DK/t върху възобновяването на роговичния епител е по-слабо от това при други типове контактни лещи. При пациентите, които носят силикон-хидрогелни контактни лещи се наблюдават повече доказателства за адаптивно възстановяване при дълготрайно носене.

Изглежда, че причината за по-интензивното изтъняване на епитела при носене на контактни лещи с нисък DK/t в сравнение с тези с висок DK/t е, че недостигът на кислород създава дисбаланс между произвеждането на нови клетки в базалния епител и загубата на стари клетки на роговичната повърхност. По-бавният темп на отпадане на старите клетки дава сигнал за по-малки нужди от нови клетки от лимба. Тази редуцирана нужда води до силно намаляване на броя на клетките, които се движат към повърхността  и до изтъняване на централния епител. Изследване от Gӧteborg¹⁰ показва, че продължително носене на контактни лещи с нисък DK/t нарушава епителния метаболизъм, намалява количеството кислород, което роговицата поема и изтънява епитела. Jalber и колеги³⁷ показват, че този ефект се минимизира при носене на силикон-хидрогелни лещи. Те установяват 7% епително изтъняване при носене на силикон-хидрогелни контактни лещи с висок DK/t, сравнено с 23% изтъняване при хидрогелни (с нисък DK/t) контактни лещи.

Последствията от кислородния недостиг в роговичната периферия стават критични, когато вземем предвид ролята на лимба за цялостия здравен статус на роговицата. Лимбът е единствения източник на нови епителни клетки и осигурява неограничен брой от тях. Това е изключително необходимо за бързо възстановяване на роговицата от повърхностни наранявания. Загубата или нарушеното производство на нови епителни клетки може да доведе до сериозни последици, включително повтаряща се ерозия, хроничен кератит и васкуларизация³⁸.

Колко DK/t е необходимо?

Истинският тест за ползата от DK/t са клиничните данни. Ако всички силикон-хидрогелни контактни лещи доставяха еднакви количества кислород до роговицата, не би имало разлика в това как тези лещи се представят при тестовете за клиничните индикатори на хипоксия. Моделът на Brennan³⁹ за намаляващите ползи предполага, че контактни лещи с кислородна преносимост (DK/t) по-висока от 15 и 50 единици не биха доставили допълнителна полза за роговицата съответно при дневно или продължително носене. Обаче разликите в лимбалните зачервявания и роговичното подуване не потвърждават тези предположения.

Е.Папас подчертава ясната връзка между лимбалната хиперемия и недостатъчната наличност на кислород зад периферната зона на контактните лещи и посочва нуждата от минимална стойност на DK/t от 125 единици за елиминиране на лимбалното зачервяване при дневно носене на контактни лещи⁴⁰. Ако не съществуваха предимства от носене на контактни лещи с кислородна преносимост (DK/t) по-висока от 15 единици за дневно носене, тогава не би трябвало да се наблюдават разлики в нивата на лимбално зачервяване при дневно носене (без преспиване) между почти всички конвенционални хидрогелни лещи и силикон-хидрогелните. Но разликите съществуват. Maldonado – Codina⁴¹ сравняват лимбалните зачервявания при дневно носене на меки контактни лещи и установяват значителни разлики между контактни лещи с нива на кислородната преносимост (DK/t) в центъра от 26 и 86 единици.

Роговичното подуване е един от най-разпознаваемите знаци за недостиг на кислород до роговицата. То се използва от специалистите и изследователите за оценяване на представянето на контактните лещи. При подуване от 4% до 6% се наблюдават фини структурни промени под формата на стрии в задната част на стромата. При подуване от 8% се появяват видими прегъвания на ендотела. И още – подуването на стромата е отражение на вариациите на кислородната наличност в слъзния филм, който се намира между роговицата и контактната леща (post-lens tear film). Когато пациентите носят хидрогелна контактна леща с формата на поничка – с голям отвор в средата, роговицата се подува под зоната, покрита от лещата и не се подува в непокритата централна зона⁴². (Фигура 5)

Фигура 5:
Усреднен % на роговично подуване в различните зони на роговицата след 6-часово носене на "donut lens" (n=10) (с широк отвор в центъра). Взета е под внимание средната дебелина на профила, покриващ роговицата при носене на контактни лещи.

Разликите в DK/t между различни силикон-хидрогелни контактни лещи са посочени в изследване на Mueller and collegues⁴³, при което се сравнява нощното роговично подуване при силикон-хидрогелни контактни лещи съответно със DK-140 и DK-99. Изследователите откриват, че при използване на силикон-хидрогелна контактна леща с DK-140, няма съществена разлика в нощното централно и периферно роговично подуване при диоптрични сили -1.00Д до -6.00Д. Не се откриват разлики между нивата на нощно роговично подуване с тези лещи и без лещи в очите на пациентите.

Обаче при пациентите, носещи силикон-хидрогелни лещи с DK-99, се появява значително по-силно роговично подуване в центъра и периферията, сравнено с пациенти без лещи. И още – в друго изследване с контактни лещи с DK-99, при 11% от 30 напаснати с контактни лещи пациенти, се появява роговичен едем от над 7.7% при преспиване с лещите⁴⁴.

Средните нива на кислородна преносимост (DK/t) в оптичната зона на контактните лещи и в тяхната периферия са практически стандарти, които дават възможност на специалистите да оценяват достъпа на кислород до роговицата. „Старият“ стандарт е критерият на Holden - Mertz²⁸ за предотвратяване на предизвикана от контактни лещи хипоксия при носене с отворени и затворени очи, а по-новият – критерият на E.Papas за предотвратяване на лимбална хипоксия (и възможните ефекти върху новоформираните епителни клетки)⁴⁰. Критериите на Holden-Mertz от 24, 35 и 87 единици (DK/t) за предотвратяване на роговичен едем в края на първия ден, в края на седмия ден и съответно – 4% роговичен едем при преспиване с лещи, са базирани на усреднената дебелина на контактните лещи⁴⁵. Ако използваме уравнението на Holden-Mertz, усреднената нужда от DK/t за предотвратяване на нощен роговичен едем от над 3.2% (това е нивото на подуване без контактни лещи, установено при изследване на La Hood and colleagues⁴⁶ с участието на повече пациенти от проучването на Mertz⁴⁵), достигаме до нуждата от минимум 125 DK/t за предотвратяване на нощен роговичен едем. Математическият модел на Harvitt- Bonanno за роговична кислородна дифузия при затворени очи, подкрепя нуждата от 125 DK/t като критерий за преспиване с контактни лещи⁴⁷.

Същевременно моделът на E.Papas за влиянието на DK/t в периферията на контактната леща, също сочи необходимост от 125 DK/t за предотвратяване на лимбална хиперемия при носене на лещи с отворени очи⁴⁰. Моделът на E.Papas поставя най-строг стандарт за дневно носене на съвременните контактни лещи.

Безспорно -  всяко предположение, че кислородна преносимост (DK/t) над 15, 25 или дори 80 единици е без значение, е базирано на много ограничени модели за определяне на изисквания за носене на контактни лещи¹.

Кислородна преносимост за здрави очи

Специалистите би трябвало да използват най-високите възможни нива на кислородна преносимост (DK/t), за да избегнат хронични лимбални възпаления и да осигурят добър, здрав метаболизъм на епителните и лимбалните клетки при носене на контактни лещи. Няколко дългосрочни клинични изследвания сравняват представянето на силикон-хидрогелни контактни лещи с висок DK/t с носене на хидрогелни лещи⁴⁹ и без контактни лещи в окото⁴⁸. Резултатите твърдо показват, че очи със силикон-хидрогелни лещи с висок DK/t са клинично неразличими от очи без контактни лещи и при тях се наблюдава отлична клинична физиология.

Достатъчният приток на кислород през контактната леща е критично важен за всички пациенти и особено за тези, които се нуждаят от лещи с високи диоптри или лещи, които са по-дебели в периферията. Около 35% от пациентите, които носят контактни лещи са с по-високи нива на миопия, астигматизъм или хиперметропия и се нуждаят от контактни лещи с дебелина до 0.35мм в центъра или периферията. Повече от 23% от населението е с пресбиопия и се нуждае от по-дебели лещи (обусловено от промяната в дизайна на лещите). DK (кислородна пропускливост) е надежден и практичен метод за оценка на представянето на лещите по отношение на достъпа на кислород до роговицата като се взима предвид топографията на контактната леща, нейната дебелина и различните условия на околната среда, с които пациентите се сблъскват при носене на контактни лещи с отворени или затворени очи.

Ние предвиждаме, че специалистите ще продължат тренда към използване на повече контактни лещи с възможно най-висока кислородна преносимост. При условие, че всички останали характеристики на представянето са еднакви, защо биха правили обратното? В Съединените щати вече изписваните силикон-хидрогелни контактни лещи за дневно носене се повишиха приблизително 8 пъти през последните 2 години⁵⁰. Нашите теоретични дискусии относно кислородните нива и изчисленият приток на кислород не бива да ни отклоняват от клиничните императиви.

Референции:

1.   Brennan NA. Beyond flux: total corneal oxygen consumption as an index of corneal oxygenation during contact lens wear. Optom Vis Sci.2005;82:467-472.

2.   Morgan P, Brennan NA. The decay of Dk? Optician 2004;227(5937):27-33.

3.   Efron N, Brennan NA. How much oxygen? In search of the critical oxygen requirement of the cornea. Contax 1987;July:5-18.

4.   CIBA Vision market research, Duluth, Ga.

5.   Sweeney DF, Holden BA. Silicone elastomer lens wear induces less overnight corneal edema than sleep without lens wear. Curr Eye Res.1987;6:1391-1394.

6.   Goodlaw E. Contact lens solutions and their wearing time. Optom Weekly. 1946;37:1675-1679.

7.   Korb D, Exford J. The phenomenon of central circular clouding. J Am Optom Assoc. 1968;39:223-230.

8.   Sarver MD. Striate corneal lines among patients wearing hydrophilic contact lenses. Am J Optom. 1971;48:762-763.

9.   Sweeney DF. Corneal exhaustion syndrome with long-term wear of contact lenses. Optom Vis Sci. 1992;69:601-608.

10.   Holden BA, Sweeney DF, Vannas A, Nilsson K, Efron N. Effects of long-term extended contact lens wear on the human cornea. Invest Ophthalmol Vis Sci. 1985;26:1489-1501.

11.   Holden BA, Sweeney DF, Swarbick HA, Vannas A, Nilsson KT, Efron N. The vascular response to long-term extended contact lens wear. Clin Exp Optom. 1986;69:112-119.

12.   Ren DH, Yamamoto K, Ladage PM, Molai M, Li SL, Petroll WM, Jester JV, Cavanagh HD. Adaptive effects of 30-night wear of hyper-O2 transmissible contact lenses on bacterial binding and corneal epithelium: a 1-year clinical trial. Ophthalmol. 2002;109:27-40.

13.   Cavanagh HD, Ladage PM, Li SL, Yamamoto K, Molai M, Ren DH, Petroll WM, Jester JV. Effects of daily and overnight wear of a novel hyper oxygen-transmissible soft contact lens on bacterial binding and corneal epithelium: a 13-month clinical trial. Ophthalmol. 2002;109:1957-1969.

14.   Ladage PM, Yamamoto K, Ren DH, Li L, Jester J, Petroll WM, Cavanagh HD. Effects of rigid and soft contact lens daily wear 
corneal epithelium, tear lactate dehydrogenase, and bacterial binding to exfoliated epithelial cells. Ophthalmol. 2001;108:1279-1288.

15.   Fleiszig SMJ, Efron N, Pier G. Extended contact lens wear enhances Pseudomonas aeruginosa adherence to human corneal epithelium. Invest Ophthalmol Vis Sci. 1992;33:2908-2916.

16.   Solomon OD, Loff H, Perla B, Kellis A, Belkin J, Roth A, Zucker J. Testing hypotheses for risk factors for contact lens-associated infectious keratitis in an animal model. CLAO J 1994;20:109-113.

17.   Aasuri M, Venkata N, Preetam P, Rao N. Management of pediatric aphakia with silsoft contact lenses. CLAO J 1999;25:209-12.

18.   Holden BA, Sweeney DF, Sankaridurg PR, Carnt N, Edwards K, Stretton S, Stapleton F. Microbial keratitis and vision loss with contact lenses. Eye & Contact Lens: Science & Clinical Practice 2003;29(IS):S131-134.

19.   Morgan P, Efron N, Brennan NA, Hill E, Raynor M, Tullo A. Risk factors for the development of corneal infiltrative events associated with contact lens wear. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2005;46:3136-3143.

20.   Morgan P, Efron N, Hill E, Raynor M, Whiting M, Tullo A. Incidence of keratitis of varying severity among contact lens wearers. Br J Ophthalmol.2005;89:430-436.

21.   Radford C, Stapleton F, Minassian D, Dart J. Risk factors for contact lens related microbial keratitis: Interim analysis of case control study [ARVO Abstract]. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2005;46:Abstract nr. 5026.

22.   Edwards K, Keay L, Naduvilath T, Brian G, Stapleton F, Microbial Keratitis Study Group. Risk factors for contact lens related microbial keratitis in Australia [ARVO Abstract]. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2005;46:Abstract nr 926.

23.   Stapleton F, Edwards K, Keay L, Naduvilath T, Brian G, Holden B, Dart J. Incidence of contact lens related microbial keratitis [ARVO Abstract].Invest Ophthalmol Vis Sci. 2005;46:Abstract nr. 5025.

24.   Ichijima H, Hayashi T, Mitsunaga S, Hamano H. Determination of oxygen tension on rabbit corneas under contact lenses. CLAO J1988;24:220-226.

25.   Bonanno J, Stickel T, Nguyen T, Biehl T, Carter D, Benjamin W, Soni P. Estimation of human corneal oxygen consumption by noninvasic measurement of tear oxygen tension while wearing hydrogel lenses. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2002;43:371-376.

26.   Hill R. Oxygen uptake of the cornea following contact lens removal. J Am Optom Assoc. 1965;36:913-915.

27.   Hill R, Fatt I. Oxygen deprivation of the cornea by contact lenses and lid closure. Am J Optom. 1964;41:382.

28.   Holden BA, Mertz GW. Critical oxygen levels to avoid corneal edema for daily and extended wear contact lenses. Invest Ophthalmol Vis Sci.1984;25:1161-1167.

29.   Radke C, Chhabra M. Minimum contact lens oxygen transmissibility (Dk/L) with monod kinetics for the corneal oxygen consumption rate [ARVO poster]. In: Association for Research in Vision and Ophthalmology Annual Meeting; 2005; Fort Lauderdale, Florida USA; 2005.

30.   Ren H, Wilson G. Apoptosis in the corneal epithelium. Invest Ophthalmol Vis Sci. 1996;37:1017-1025.

31.   Cavanagh HD. The effects of low- and hyper-Dk contact lenses on corneal epithelial homoeostasis. Ophthalmol Clin N Am. 2003;16:311-325.

32.   Ladage PM, Jester JV, Petroll WM, Bergmanson JP, Cavanagh HD. Vertical movement of epithelial basal cells toward the corneal surface during use of extended-wear contact lenses. Invest Ophthalmol Vis Sci.2003;44:1056-1063.

33.   Ladage PM, Ren DH, Petroll WM, Jester JV, Bergmanson JP, Cavanagh HD. Effects of eyelid closure and disposable and silicone hydrogel extended contact lens wear on rabbit corneal epithelial proliferation. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2003;44:1843-1849.

34.   Ladage PM, Yamamoto K, Ren DH, Li L, Jester JV, Petroll WM, Bergmanson JP, Cavanagh HD. Proliferation rate of rabbit corneal epithelium during overnight rigid contact lens wear. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2001;42:2804-2812.

35.   O'Leary DJ, Madgewick R, Wallace J, Ang J. Size and number of epithelial cells washed from the cornea after contact lens wear. Optom Vis Sci. 1998;75:692-693.

36.   Ren DH, Petroll WM, Jester JV, Ho-Fan J, Cavanagh HD. The relationship between contact lens oxygen permeability and binding of Pseudomonas aeruginosa to human corneal epithelial cells after overnight and extended wear. CLAO J 1999;25:80-100.

37.   Jalbert I, Sweeney D, Stapleton F. The effect of long term wear of soft lenses of low and high oxygen transmissibility on the corneal epithelium [AAO Abstract]. In: American Academy of Optometry Annual Meeting; 2005; San Diego, USA; 2005.

38.   Stapleton F, Stretton S, Papas E, Skotnitsky C, Sweeney DF. Silicone hydrogel lenses and the ocular surface. The Ocular Surface. 2006;In press.

39.   Brennan NA. A model of oxygen flux through contact lenses. Cornea.2001;20:104-108.

40.   Papas E. On the relationship between soft contact lens oxygen transmissibility and induced limbal hyperaemia. Exp Eye Res. 1998;67:125-131.

41.   Maldonado-Codina C, Morgan P, Schnider C, Efron N. Short-term physiologic response in neophyte subjects fitted with hydrogel and silicone hydrogel contact lenses. Optom Vis Sci. 2004;81:911-921.

42.   Holden BA, McNally JJ, Egan P. Limited lateral spread of stromal edema in the human cornea fitted with a ('donut') contact lens with a large central aperture. Curr Eye Res. 1988;7:601-605.

43.   Mueller N, Caroline P, Smythe J, Mai-Le K, Bergenske P. A comparison of overnight swelling response with two high Dk silicone hydrogels. [AAO Abstract]. Optom Vis Sci. 2001;78:S199 Abstract nr 26.

44.   Comstock TL, Robboy MW, Cox IG, Brennan NA. Overnight clinical performance of a high Dk silicone soft contact hydrogel lens. In: Silicone hydrogels web site; 1999.

45.   Mertz GW. Overnight swelling of the living human cornea. J Am Optom Assoc. 1980;51:211-214.

46.   La Hood D, Sweeney DF, Holden BA. Overnight corneal edema with hydrogel, rigid gas permeable and silicone elastomer lenses. Int Contact Lens Clin. 1988;15:149-154.

47.   Harvitt DM, Bonanno JA. Re-evaluation of the oxygen diffusion model for predicting minimum contact lens Dk/t values needed to avoid corneal anoxia. Optom Vis Sci. 1999;76:712-719.

48.   Covey M, Sweeney DF, Terry RL, Sankaridurg PR, Holden BA. Hypoxic effects on the anterior eye of high Dk soft contact lens wearers are negligible. Optom Vis Sci. 2001;78:95-99.

49.   Brennan NA, Chantal Coles ML, Comstock TL, Levy B. A 1-year prospective clinical trial of Balafilcon A (PureVision) silicone-hydrogel contact lenses used on a 30-day continuous wear schedule. Ophthalmol.2002;109:1172-1177.

50. Morgan, PB. Is daily wear the principal use for silicone hydrogel materials? December 2005. www.siliconehydrogels.org.